Протоколът

Brain-238-168

В медиите периодично се правят коментари за поведението и облеклото на публични личности и институции. Понякога те са не само взаимно изключващи се, но и комични. Намерението в повечето случаи е да се разясни на обществото кое е прието и кое не отговаря на изискванията на протокола.
Държавният протокол се определя преди всичко от формата на държавно устройство и управление, както и от спецификата на установени традиции. Съществуват и неписани, общовалидни правила, които имат значение и дават ясни знаци не само в дипломацията, но и във всички сфери на държавното управление. Те обхващат не само поведението и облеклото или заемането на определено място в официални и публични церемонии, а изразяват смисъла на йерархията, както в институциите, така и сред личностите.
Ако вземем за пример церемонията по встъпването в длъжност на новия президент на Република България ще се натъкнем на очевидни, дори и не за специалисти, недомислия.
България по конституция е парламентарна република и Председателят на Парламента стои на върха на държавната пирамида. В сега действащата конституция нито една от съпругите на Председателя на Парламента, на Президента или на Премиера не се определя като първа дама. В исторически план съпругите на видните личности обикновено са се занимавали с благотворителна дейност, но не са излизали на преден план.
Сега слушаме коментари от модни корифеи, миски и журналисти, които внушават своите предположения за повечето официални церемонии. Не е необходимо да се правят сравнения нито с протокола на САЩ, Русия, Германия, Великобритания или друга европейска или от друг континент държави.
Държавният протокол би трябвало да определя ясно статута и мястото на държавниците, политическите лидери, на дипломатите, военните, обществениците, както и ролята на Църквата в официалните церемонии. Това са ясни правила, които не зависят от модните тенденции или от предпочитанията на личностите, олицетворяващи дадена институция.
Не е нормално да наблюдаваме поведение, което е сбор от нрави, характерни още от времето, когато сме били част от Османската империя, от времето на Царство България, от времето на Народната република или от тъй наречения демократичен преход. Това създава недоумения и комични ситуации. Ето един конкретен пример – бившият Цар Симеон II първоначално стоеше на площада между секретарите на Президента и конституционните съдии и прокурори, а не до бившите премиери или държавни глави. В храма Св.Александър Невски стоеше до царския трон, но пред него бяха и двамата президенти. Ако църквата се ръководеше от канона Бог, Цар, Отечество, то Царят трябваше да е най – близо до Патриарха,а не президентите и вицепрезидентите да стоят по средата. С така показания протокол един чужденец трудно ще разбере дали сме монархия, република или президентска държава. Видимо беше трудно и за голяма част от репортерите да се ориентират в ситуацията.
Не изглеждаше нормално и една съпруга на държавен глава да се ръкува с Патриарха и то с тъмни очила.
Ако искаме да бъдем уважавани и на ниво като държава, ще трябва да се разясни на обществото защо в целия свят се спазват определени правила и протоколи, а не да се подиграваме и превръщаме всичко в шоу програми.

This entry was posted in Коментари. Bookmark the permalink.

Comments are closed.