Зомбитата около нас

InternetAddicted

Безспорен факт е, че най-голямото достижение в съвременния свят е достъпът до интернет и общуването в социалните мрежи. Това завоевание на демокрацията ни дава възможност сами да моделираме себе си, както и да избираме какъв да бъде виртуалният свят, в който сме все по-често, отколкото в действителния. По този начин всеки се чувства свободен да избира как да изглежда, с кого да общува и с кого не, свободен да изкаже своята позиция по теми от ежедневието било то лично или анонимно. Вече всеки е фактор, поне в собствените си очи и това го прави да се чувства значим и жив.
Вече никой не се учудва, когато група приятели седи тихо и всеки е зает със своя телефон, таблет и снима ли снима, качва в мрежата, чака одобрения и харесвания. Хората дори в семейството не си говорят, те си пишат, постват, лайкват и т.н. Същото се вижда и по улиците, в кафенетата, дори в киното. Едни вървящи зомбита, които за нищо на света не могат да се откъснат от обсебилата ги мания да се снимат. Селфитата са се превърнали в неразделна част от ежедневието и определят нашия статус не само в социалните мрежи, а и в реалния живот, който все повече и повече заприличва на зле скалъпена комедия, а в много случаи и трагедия.
Прави впечатление и фактът, че едни от най-активните в интернет пространството хора, не могат на живо да се изразяват със собствени думи, говорят несвързано и неадекватно. Дори за един нормален разговор прибягват до услугите на интернет за да не се изложат и за да проверят дали това, което казват е правилно, а още по-често търсят готов цитат от някой велик ум, с който да впечатлят околните. По този начин все повече хора се чувстват сигурни и спокойни, че могат да намерят отговор на всичко, което не са прочели, научили или не са били способни да запомнят.
Дали това измамно живеене ще има последици и какви ще бъдат те предстои да видим. Но едва ли някой трезво мислещ човек се съмнява, че в лудата надпревара на виртуалния с реалния свят катастрофата е неизбежна.

This entry was posted in Коментари. Bookmark the permalink.

Comments are closed.