Спасяването на българските евреи

stones-on-grave

В тежките години на изпитание по време на Втората световна война България показа на света, че имаше избор. Българският народ обществениците, интелектуалният елит, Светата Православна църква и монархическият институт начело с Цар Борис III бяха обединени от една идея и извършиха богоугодно дело – спасиха българските евреи. В Талмуда е казано: ” Който спаси един човешки живот, все едно че спасява цял свят”. България спаси всички свой евреи, не позволи нито един поданик на Царството да замине за лагерите на смъртта, 50 хиляди български евреи оцеляха. Нещо повече, българските евреи са единствените от държавите от нацистката сфера, които имат демографски прираст.

Преди време чух реплика от един чужденец по повод спасявянето на българските евреи : ” Това е ценен капитал, който България може да използва”. Помислих си колко малко ни познават и колко е трудно за прагматичния Запад да разбере мистерията на Изтока. За народопсихологията на българите са характерни търпимостта (която днес наричаме толерантност), скромността, милосърдието и добротворството. Качества, присъщи на древните и мъдри народи. И тъй като в Светото евангелие е писано, че вършенето на добрини е дело тайно -„…А ти ,кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната; то милостинята ти да бъде скришом:и твоя Отец, който вижда в скришно, ще те въздаде наяве …”/Матей 6:2-4/,българите никога не са изтъквали заслугите си за спасяването на своите евреи. За този подвиг, защото сме единствени, чиято страна като съюзник на Хитлеристка Германия (Дания спаси своите близо 8 хил. евреи, като ги депортира в Швеция) не позволи нито един евреин от пределите на Стара България да замине за лагерите на смъртта. Българските евреи, след приемането на Закона за защита на държавата от 1941 год., бяха лишени от правата им на поданици, дадени от Търновската конституция, търпяха несгоди и лишения, но оцеляхя. Те живееха сред българи, празнуваха своите празници и обичаи и се множаха. Съжителството между българи и евреи е многовековно. Първият досег между тях, по данни от историческите извори и археологическите разкопки е от времето преди заселването на прабългарите отсам Дунава, в земите на Стара Велика България. Най-ранните еврейски поселения по българското етническо землище са от II век. В годините на Първото и Второто Българско царства земите ни са населени с евреи-романиоти.По време но османското владичество тук намират прием прокудените от средна Европа ешкеназки евреи през XIV –то столетие и век по-късно изгонените от Испания сефарадски евреи. През XIX век в земите населени с българи намират подслон евреите, изгонени от Русия и съседните балкански страни. С възстановяването на Българската държава и приемането на Търновската конституция от 1879 год. евреите имат права като всички поданици. В Дел I ,чл.57.се казва: „Всички български поданици са равни пред закона. Разделения на съсловия в България не се допуща”. В годините на хилядолетния съвместен живот българи и евреи живеят в разбирателство, взаимна почит и уважение. Еврейските общини в големите български градове София, Пловдив,Русе,Варна,Велико Търново, Самоков,Видин др. през многовековното си съществуване процъфтяват със своята книжовност, търговия, занаяти…Българските евреи са уважавани хора на науката-мислители, откриватели, лекари, поети…Те са добри търговци, вещи златари, прекрасни майстори на стъкло и изкусни тъкачи…Те са и висши държавни сановници…В годините на българското средновековие една покръстена еврейка, Сара-Теодора става и българска царица…Когато народът ни повежда борби за национално освобождение и обединение редом с българите по бойните полета на родината се сражават и българските евреи. Затова и в годините на изпитание българите спасиха своите сънародници. Преследването на хора, заради тяхната народност, вяра, традиция са непознати и неприемливи за българите. ”Другите”с които живеем са просто хора като нас и те имат същите радости и скърби. В годините на Втората световна война българите не измениха на себе си . Ще си позволя да цитирам виждането на нашите съюзници за отношението на българите към евреите. През 1943 год. германският посланик Бекерле пише: „Българското общество не разбира истинското значение на еврейския проблем. Наред с малкото богати евреи в България има много бедни, които са работници и занаятчии…Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството, още повече, че и расовия въпрос по природа не му е понятен”. По-късно той отбелязва: ”Аз съм твърдо убеден, че министър председателят и правителството желаят и се стремят към окончателното и безвъзвратно решаване на еврейския въпрос. Обаче те са свързани с манталитета на българския народ, комуто липсва идеологическо възпитание, което ние имаме…Българите…не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях…”. Аташето на Гестапо К.Хофман пише: ”Еврейски проблем, както той съществуваше в Райха, няма в България…Тук не съществуват нито идеологически, нито расови предпоставки да се представи еврейският въпрос пред българския народ като бърз и нуждаещ се от разрешение, така както бе случая в Райха.” Интерес представлява и коментара на шведския търговски представител у нас по онова време Утгрен –„Моето впечатление от българите е, че антисемитизмът им е чужд и те гледат на депортацията или на други мерки срещу когото и да е било поради религиозни причини като нещо абсолютно незаконно …”. Ето какво пише и Хари Нисимов, един от спасените български евреи, когото имах честта и удоволствието да познавам „…като обръщам поглед назад ,съм доволен, че бях възпитан и бях живял като свободен човек в България…”.
Българският дух на толерантност и добронамереност спаси 50 хиляди човешки живота. И спасените не го забравиха и още носят в сърцата си благодарността към своите спасители

This entry was posted in Коментари. Bookmark the permalink.

Comments are closed.