Протоколът

Brain-238-168

В медиите периодично се правят коментари за поведението и облеклото на публични личности и институции. Понякога те са не само взаимно изключващи се, но и комични. Намерението в повечето случаи е да се разясни на обществото кое е прието и кое не отговаря на изискванията на протокола.
Държавният протокол се определя преди всичко от формата на държавно устройство и управление, както и от спецификата на установени традиции. Съществуват и неписани, общовалидни правила, които имат значение и дават ясни знаци не само в дипломацията, но и във всички сфери на държавното управление. Те обхващат не само поведението и облеклото или заемането на определено място в официални и публични церемонии, а изразяват смисъла на йерархията, както в институциите, така и сред личностите.
Ако вземем за пример церемонията по встъпването в длъжност на новия президент на Република България ще се натъкнем на очевидни, дори и не за специалисти, недомислия.
България по конституция е парламентарна република и Председателят на Парламента стои на върха на държавната пирамида. В сега действащата конституция нито една от съпругите на Председателя на Парламента, на Президента или на Премиера не се определя като първа дама. В исторически план съпругите на видните личности обикновено са се занимавали с благотворителна дейност, но не са излизали на преден план.
Сега слушаме коментари от модни корифеи, миски и журналисти, които внушават своите предположения за повечето официални церемонии. Не е необходимо да се правят сравнения нито с протокола на САЩ, Русия, Германия, Великобритания или друга европейска или от друг континент държави.
Държавният протокол би трябвало да определя ясно статута и мястото на държавниците, политическите лидери, на дипломатите, военните, обществениците, както и ролята на Църквата в официалните церемонии. Това са ясни правила, които не зависят от модните тенденции или от предпочитанията на личностите, олицетворяващи дадена институция.
Не е нормално да наблюдаваме поведение, което е сбор от нрави, характерни още от времето, когато сме били част от Османската империя, от времето на Царство България, от времето на Народната република или от тъй наречения демократичен преход. Това създава недоумения и комични ситуации. Ето един конкретен пример – бившият Цар Симеон II първоначално стоеше на площада между секретарите на Президента и конституционните съдии и прокурори, а не до бившите премиери или държавни глави. В храма Св.Александър Невски стоеше до царския трон, но пред него бяха и двамата президенти. Ако църквата се ръководеше от канона Бог, Цар, Отечество, то Царят трябваше да е най – близо до Патриарха,а не президентите и вицепрезидентите да стоят по средата. С така показания протокол един чужденец трудно ще разбере дали сме монархия, република или президентска държава. Видимо беше трудно и за голяма част от репортерите да се ориентират в ситуацията.
Не изглеждаше нормално и една съпруга на държавен глава да се ръкува с Патриарха и то с тъмни очила.
Ако искаме да бъдем уважавани и на ниво като държава, ще трябва да се разясни на обществото защо в целия свят се спазват определени правила и протоколи, а не да се подиграваме и превръщаме всичко в шоу програми.

Posted in Коментари | Comments Off on Протоколът

Homo sapiens

homosapiens

Жителите на една страна се наричат народ. Хората и човеците са материални същества. Но има известна разлика и тя става все по-застрашителна и не е в полза на човеците. Много често хората са тези злобни, заслепени от алчност и лицемерие същества, които не признават нищо друго освен материалния свят. Те са тези, които намират удоволствие от това да смачкат човека и природата пред себе си, да ги унизят и унищожат и така се чувстват могъщи и велики.
Днес, за пореден път ми се обади жена, чиято котка приютих преди три години , защото е инвалид и не можеше да се грижи за нея. Разказа ми поредната история за избиване на бездомни котенца пред блока и в Младост. Чувстваше се безсилна и отчаяна от случващото се .
Отново ме помоли да й помогна да хване последното останало котенце, чиято майка е била отровена , а другите две са агонизирали няколко дни и никой не се е впечатлил. Повечето съседи направили заключение, че котките имат бълхи и трябва да се унищожат.
Питам се дали, ако следваме тази логика, заразно болните също трябва да се ликвидират. Сигурно не, защото са висши същества, а котките и кучетата не са.
Тъй наречените висши същества се грижат единствено за себе си. Ще ги познаете по лъскавата им външност, по отношението към по-горе стоящите и по това към по-низшите, според тях. Мерилото е външният вид, скъпите вещи, заучените фрази и поведение. Ще ги видите дори в църквата, където демонстрират превъзходството си и показно даряват . Правят го не за да зарадват някой искрено, не дори да успокоят съвестта си, защото нямат такава, а защото е модерно да са кръстени и да носят златни кръстове. Духовните ни пастири не са по-различни и няма защо да се учудваме, че в по-голямата си част обществото ни е без съвест и морал. Видов ден ще дойде, но дали трябва да го чакаме със скръстени ръце или този Homo sapiens ще покаже, че съществува.

Posted in Коментари | Comments Off on Homo sapiens

Каквото посееш, това ще пожънеш

BoikoBorissov

Българският премиер направи изключително разумен коментар за случващото се във Франция, Сирия, Ирак и военните конфликти, на които сме свидетели ежедневно.

Светът е във война и никой не е застрахован. Вече не е достатъчно да изразиш съжаление и съпричастност към жертвите и да не правиш нищо това да не продължава.

България е малка държава по територия и по население, но се намира на важно стратегическо място, което я прави много значима. Това означава, че управлението на страната трябва да е адекватно във всеки един момент и да може да реагира бързо и без тромави партийно-политически процедури.

Ако приемем президентската република за форма на държавно управление, главнокомандващият на българската армия ще може светкавично да защити интересът на страната, без решенията му да се обсъждат в парламента, където решенията се вземат не от професионалисти, а от случайно попаднали политически представители.

В това отношение имаме огромен късмет, че премиерът Бойко Борисов е изключително подготвен в областта на националната сигурност и заслугите му нееднократно са били признавани от всички партньорски служби.

Борисов се е доказал във времето като политик от най-висок ранг и би бил подходящият президент за България.

Posted in Коментари | Comments Off on Каквото посееш, това ще пожънеш

Смешен плач в парламента

parlament

Мнозинството в Народното събрание отхвърли ветото на президента на Републиката, с което се даваше възможност на всички български граждани да изпълнят свещеното си право, гарантирано от Конституцията, да гласуват.
Може би днес не е най-хубавият ден за българската демокрация, от гледна точка на потъпкването на изконните права на гражданите, но се оказа печеливш и спасителен за властта. Следва и логичния въпрос – На кого служи тази власт? И отговорът – вимето на народа. Изглежда цинично, защото това не е правописна грешка, а реална действителност.
Всички последици от арогантното поведение и заплахите на „патриотите“ ще понесат обикновените хора и ще се почувстват все по-излъгани и омерзени.
Нека тези лъжепатриоти да се обърнат към портретите на Ботев и Левски, които са загърбили в уютните си кабинети и да прочетат поне „Смешен плач“.
Днешното поведение на депутатите говори само едно и то е, че се ръководят единствено от личните си интереси и грубо потъпкват клетвата, с която встъпиха в длъжността „народен представител“.
За далеч по-малки и невинни лъжи законът е строг, но защо когато се нарушава от върховният орган на републиката няма последствия можем само да предполагаме. Един от възможните отговори може да бъде наречен „политически сметки или схеми“, заради които все повече българи ще се откажат да гласуват и вместо на партиите да се налага да се купуват гласове, ще броят само партийните членове и сметката ще бъде хем по-малка, хем по-лесна.

Posted in Коментари | Comments Off on Смешен плач в парламента

Зомбитата около нас

InternetAddicted

Безспорен факт е, че най-голямото достижение в съвременния свят е достъпът до интернет и общуването в социалните мрежи. Това завоевание на демокрацията ни дава възможност сами да моделираме себе си, както и да избираме какъв да бъде виртуалният свят, в който сме все по-често, отколкото в действителния. По този начин всеки се чувства свободен да избира как да изглежда, с кого да общува и с кого не, свободен да изкаже своята позиция по теми от ежедневието било то лично или анонимно. Вече всеки е фактор, поне в собствените си очи и това го прави да се чувства значим и жив.
Вече никой не се учудва, когато група приятели седи тихо и всеки е зает със своя телефон, таблет и снима ли снима, качва в мрежата, чака одобрения и харесвания. Хората дори в семейството не си говорят, те си пишат, постват, лайкват и т.н. Същото се вижда и по улиците, в кафенетата, дори в киното. Едни вървящи зомбита, които за нищо на света не могат да се откъснат от обсебилата ги мания да се снимат. Селфитата са се превърнали в неразделна част от ежедневието и определят нашия статус не само в социалните мрежи, а и в реалния живот, който все повече и повече заприличва на зле скалъпена комедия, а в много случаи и трагедия.
Прави впечатление и фактът, че едни от най-активните в интернет пространството хора, не могат на живо да се изразяват със собствени думи, говорят несвързано и неадекватно. Дори за един нормален разговор прибягват до услугите на интернет за да не се изложат и за да проверят дали това, което казват е правилно, а още по-често търсят готов цитат от някой велик ум, с който да впечатлят околните. По този начин все повече хора се чувстват сигурни и спокойни, че могат да намерят отговор на всичко, което не са прочели, научили или не са били способни да запомнят.
Дали това измамно живеене ще има последици и какви ще бъдат те предстои да видим. Но едва ли някой трезво мислещ човек се съмнява, че в лудата надпревара на виртуалния с реалния свят катастрофата е неизбежна.

Posted in Коментари | Comments Off on Зомбитата около нас

Спасяването на българските евреи

stones-on-grave

В тежките години на изпитание по време на Втората световна война България показа на света, че имаше избор. Българският народ обществениците, интелектуалният елит, Светата Православна църква и монархическият институт начело с Цар Борис III бяха обединени от една идея и извършиха богоугодно дело – спасиха българските евреи. В Талмуда е казано: ” Който спаси един човешки живот, все едно че спасява цял свят”. България спаси всички свой евреи, не позволи нито един поданик на Царството да замине за лагерите на смъртта, 50 хиляди български евреи оцеляха. Нещо повече, българските евреи са единствените от държавите от нацистката сфера, които имат демографски прираст.

Преди време чух реплика от един чужденец по повод спасявянето на българските евреи : ” Това е ценен капитал, който България може да използва”. Помислих си колко малко ни познават и колко е трудно за прагматичния Запад да разбере мистерията на Изтока. За народопсихологията на българите са характерни търпимостта (която днес наричаме толерантност), скромността, милосърдието и добротворството. Качества, присъщи на древните и мъдри народи. И тъй като в Светото евангелие е писано, че вършенето на добрини е дело тайно -„…А ти ,кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната; то милостинята ти да бъде скришом:и твоя Отец, който вижда в скришно, ще те въздаде наяве …”/Матей 6:2-4/,българите никога не са изтъквали заслугите си за спасяването на своите евреи. За този подвиг, защото сме единствени, чиято страна като съюзник на Хитлеристка Германия (Дания спаси своите близо 8 хил. евреи, като ги депортира в Швеция) не позволи нито един евреин от пределите на Стара България да замине за лагерите на смъртта. Българските евреи, след приемането на Закона за защита на държавата от 1941 год., бяха лишени от правата им на поданици, дадени от Търновската конституция, търпяха несгоди и лишения, но оцеляхя. Те живееха сред българи, празнуваха своите празници и обичаи и се множаха. Съжителството между българи и евреи е многовековно. Първият досег между тях, по данни от историческите извори и археологическите разкопки е от времето преди заселването на прабългарите отсам Дунава, в земите на Стара Велика България. Най-ранните еврейски поселения по българското етническо землище са от II век. В годините на Първото и Второто Българско царства земите ни са населени с евреи-романиоти.По време но османското владичество тук намират прием прокудените от средна Европа ешкеназки евреи през XIV –то столетие и век по-късно изгонените от Испания сефарадски евреи. През XIX век в земите населени с българи намират подслон евреите, изгонени от Русия и съседните балкански страни. С възстановяването на Българската държава и приемането на Търновската конституция от 1879 год. евреите имат права като всички поданици. В Дел I ,чл.57.се казва: „Всички български поданици са равни пред закона. Разделения на съсловия в България не се допуща”. В годините на хилядолетния съвместен живот българи и евреи живеят в разбирателство, взаимна почит и уважение. Еврейските общини в големите български градове София, Пловдив,Русе,Варна,Велико Търново, Самоков,Видин др. през многовековното си съществуване процъфтяват със своята книжовност, търговия, занаяти…Българските евреи са уважавани хора на науката-мислители, откриватели, лекари, поети…Те са добри търговци, вещи златари, прекрасни майстори на стъкло и изкусни тъкачи…Те са и висши държавни сановници…В годините на българското средновековие една покръстена еврейка, Сара-Теодора става и българска царица…Когато народът ни повежда борби за национално освобождение и обединение редом с българите по бойните полета на родината се сражават и българските евреи. Затова и в годините на изпитание българите спасиха своите сънародници. Преследването на хора, заради тяхната народност, вяра, традиция са непознати и неприемливи за българите. ”Другите”с които живеем са просто хора като нас и те имат същите радости и скърби. В годините на Втората световна война българите не измениха на себе си . Ще си позволя да цитирам виждането на нашите съюзници за отношението на българите към евреите. През 1943 год. германският посланик Бекерле пише: „Българското общество не разбира истинското значение на еврейския проблем. Наред с малкото богати евреи в България има много бедни, които са работници и занаятчии…Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството, още повече, че и расовия въпрос по природа не му е понятен”. По-късно той отбелязва: ”Аз съм твърдо убеден, че министър председателят и правителството желаят и се стремят към окончателното и безвъзвратно решаване на еврейския въпрос. Обаче те са свързани с манталитета на българския народ, комуто липсва идеологическо възпитание, което ние имаме…Българите…не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях…”. Аташето на Гестапо К.Хофман пише: ”Еврейски проблем, както той съществуваше в Райха, няма в България…Тук не съществуват нито идеологически, нито расови предпоставки да се представи еврейският въпрос пред българския народ като бърз и нуждаещ се от разрешение, така както бе случая в Райха.” Интерес представлява и коментара на шведския търговски представител у нас по онова време Утгрен –„Моето впечатление от българите е, че антисемитизмът им е чужд и те гледат на депортацията или на други мерки срещу когото и да е било поради религиозни причини като нещо абсолютно незаконно …”. Ето какво пише и Хари Нисимов, един от спасените български евреи, когото имах честта и удоволствието да познавам „…като обръщам поглед назад ,съм доволен, че бях възпитан и бях живял като свободен човек в България…”.
Българският дух на толерантност и добронамереност спаси 50 хиляди човешки живота. И спасените не го забравиха и още носят в сърцата си благодарността към своите спасители

Posted in Коментари | Comments Off on Спасяването на българските евреи

Eнигма или скрабъл

parlament

И двете думи не са български, но тук почти нищо вече не е българско.
Все по-често в публичното пространство се разиграва пиесата „Кой е достоен и може да ни управлява“. Верният отговор не е открит вече 25 години, но опитите да се намери продължават и много наподобяват на една игра от миналото, в която трябва да познаеш заглавие на филм или име на творец, или географска дестинация като казваш нещо и гадаеш дали си близо т.е. топло, или се отдалечаваш от отговора и става студено. Разликата е, че в играта знаещият не може да говори, а само да дава знаци. В действителността не се знае кой е знаещият, а отговорите приличат на въпроси. И всички говорят и са едновременно и знаещи и неможещи да намерят правилият отговор. Звучи доста налудничаво, но е факт.
Управленецът трябва да е с доказан опит и възможности, да е българин, честен и почтен , да не е беден – за не краде и да не е богат, защото сигурно е крал и е обвързан с миналото и службите. За да е с голям опит трябва да е на възраст, но същевременно трябва да е млад и необременен. Изискванията са още да е атлетичен и красив, но да не засенчва мачовците, а дамите да го желаят силно и да му вярват без да задават въпроси.
Управлявали са ни хора с подобна характеристика, но все сме на студено.
Другата възможност е скрабъл – игра, в която за да не изгориш, трябва да можеш да добавиш една буква, но и да имаш предвид някакво нейно смислено значение. В момента всеки от управляващите се спасява като му дойде редът да посочи буква и с месеци обяснява какво е имал предвид, а оставалите участници се сърдят и доказват колко е безсмислено това, което казва. Така вълшебната дума, която да изиграе ролята на ключ към светлото бъдеще, остава все още неоткрита.
За да се излезе от батака някои медии предлагат да се променят правилата на играта, за да може по-лесно да се открие КОЙ е отговорът.

Posted in Коментари | Comments Off on Eнигма или скрабъл

Лабиринтът на истината

Brain-238-168

Оказва се, че истината нито е толкова проста, нито е очевидна дори. Ако се заинатим и искаме на всяка цена да я намерим е добре да знаем рисковете, на които се излагаме. Най-безболезненото е, че може да получим биполярно разстройство и да ни препоръчат лечение в специализирано заведение.
Следва да се запитаме дали не сме китайци и имаме ли сестра, както се разказва в популярните анекдоти. Но това е за хора с чувство за хумор и владеещи методите за самоирония. Защото останалото е само ирония. И то не на съдбата, както е прието да се казва, а на способността да се движим в лабиринта на фактите, които ни се поднасят по един начин в публичното пространство и възможността да ги подредим сами по начин, който изисква логическо мислене, познания и честност. Последните три са остро дефицитни, така че е добре да се доверим на хронологията на тези факти.
Един от похватите да ни манипулират и замъгляват истината е като ни я поднасят хора, които изглежда току що са паднали от небето. На тях можем да простим, защото сами не знаят какво вършат. Опасността идва от другите, които са тук не от вчера и отлично са проследили събитията, а най-често и участвали в тях. Те боравят с полуистини, като се базират на всеизвестен факт и го интерпретират за собствена употреба. Ето един неутрален пример, който не е политически пристрастен, но лично засяга повече от петдесет процента от хората. Става въпрос за домашните любимци, бездомните животни и насилието върху тях , както и за общинското дружество „Екоравновесие“ и подопечните му зооприюти.
Често припомням, че за степента на цивилизованост на едно общество се мери по отношението към по-слабите и беззащитните.
Преди повече от петнадесет години, още когато кмет беше Стефан Софиянски, започна създаването на приюти за бездомни животни. Десетилетия минаха, докато приемем някакъв закон за защита на животните, защото бяхме единствената, освен Северна Корея, страна която няма такъв закон. Още тогава тези приюти представляваха концлагер за животни. „Екоравновесие“ разполагаше с бюджет да лови, кастрира, опезпаразитява и ваксинира животните от улицата и по този начин се очакваше да се намали тяхната популация до границите на допустимото . По-късно се предложи и опцията за осиновяване. Само че всичко това на практика не е така. Казвам го и от личен опит. Родена съм в Лозенец, близо до Римската стена и точно там кучето ми стана жертва на ловците. Както обикновено един ден се приготвях да изведа домашния си любимец и отворих вратата, но кратък телефонен разговор ме забави. Когато излязох на улицата разбрах от съседния магазин, че е минала колата на общината и стрелците са оцелили моето куче, което имаше медальон на шията и по нищо не изглеждаше да е болно и безстопанствено. Оказа се, че достъпът до приюта , който се намираше още в Лозенец, е невъзможен. С усилията на приятели успях да се добера до директора на „Екоравновесие“, който единствен можеше да издаде бележка за влизане там. Денят беше четвъртък, а според правилата можех да получа разрешение за достъп само срещу лична карта и само в сряда. Беше ми ясно, че кучето ми няма да оцелее толкова дълго там и предприех отчаяни действия да вляза същия ден.
Входа на тъй наречения приют за животни беше обграден с висока ограда от ламарини и само жалният и безпомощен вой на кучетата от вътре издаваше, че там има нещо ужасно. След дълго тропане и заплахи от моя страна, че ще доведа медии и ще информирам чуждите посолства за това място, вратата се отвори и един видимо пиян човек , владеещ нечленоразделна реч се появи с тояга в ръка. На молбите ми да вляза и да си взема кучето, което е било прибрано сутринта, той кратко отсече : „сутрешните псета ги утепахме, махай се.“ Тези думи още звучат в главата ми и ще ги помня , докато съм жива.
Тогава изпразних съдържанието на портмонето и джобовете си и видях как светна погледа на пазача.
Гледката вътре беше неописуема, както и миризмата. Зад телените огради бяха натъпкани живи и умрели кучета, всичко тънеше в кръв и изпражнения. Успях да спася полуживото си куче, защото ги убиваха бавно, с тояги, за да не хабят други средства, но другите останаха.
След тази случка си направих собствен приют и знам, че това не е решение.

Знам, че има много хора като мен, които правят каквото могат и много ги боли, когато истината за този проблем се прикрива, а тя касае цялото общество и трябва да се знае и да се промени.
Въпреки, че всеки има своята гледна точка за случващите се неща, ако не узнаем истината ще останем в лабиринта на заблудата и виртуалните възприятия. Изводите са ясни, поне за тези, които още могат и искат да мислят.

Posted in Коментари | Comments Off on Лабиринтът на истината

Шпионски игри за напреднали

bulgaria1

Напоследък често се забелязва видим опит за намеса във вътрешните работи на България от страна на чужди посланици и високопоставени служители на силни държави. Казвам видим, което със сигурност означава, че невидимите за невъоръжената със специални познания по шпионаж общественост няма възможност да разбере как и защо се случват някои неочаквани и не дотам логични действия от страна на управляващите и до колко е зависима или не политиката, която те следват.
Доста мащабно бе коментирана намесата на турския посланик в третата по влияние партия ДПС. И не само. На дневен ред се завърна дискусията за това дали сме били петстотин години под турско робство, иго или сме съществували съвместно.
Френският посланик демонстрира силен прилив на ентусиазъм и пламенно препоръча да бъдат ограничени действията и властта на главния прокурор. Във всяка друга държава това би прозвучало като виц, а по-сериозните не биха го допуснали. Но ние сме свикнали все отвън да ни се казва кое е правилно и кое не. Постоянно треперим от различни доклади, доноси, оценки, препоръки и не успяваме да удовлетворим очакванията.
Помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд посети този месец страната ни за да разговаря, най-общо казано, по проблеми на енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните източници, сътрудничеството в областта на отбраната и държавните реформи. Това е второто и посещение в рамките на една година. Медиите я представиха като един от „ястребите“ на висшата американска администрация, чието име нашумя след изтекъл в интернет запис на телефонен разговор, разкриващ неин обиден коментар по адрес на Европейския съюз по време на украинската криза, за който тя по-късно се извини.
От краткото изявление, което г-жа Нюланд направи се разбра, че „президентът Обама следи много сериозно развитието тук и е доста ангажиран със събитията“. Тя наблегна на важността от това, че реформаторските сили трябва да останат заедно и да работят за доброто на страната, „защото има много външни сили, които искат да ви разкъсат, които не искат да стигнете до по-добър живот за вашия народ“. Каза също, че ще получим помощ за взимане на правилни решения. По останалите предварително заявени теми изявления не бяха дадени.
По същото време ни посети и бившият директор на ЦРУ Джеймс Улси. Това е неговото четвърто посещение през последната година и половина. Според него целта на поредната му визита е, заедно със своя бизнес партньор, да разговаря с правителствени ведомства и частния сектор за новите технологии в енергетиката.
Господин Улси любезно сподели някои моменти от работата си като шеф на ЦРУ, касаещи нашия регион. Например по времето на сръбската война за ЦРУ е било проблем да следи къде какво се случва – „не може да използвате спътници в такъв случай, защото те минават за няколко секунди над района, самолетите са прекалено големи и много лесно могат да бъдат свалени. Затова започнахме да разработваме това, което по-късно се превърна в т. нар. дрон предътър. Само с няколко милиона долара за няколко месеца се справихме и това на практика промени много по отношение на събирането на разузнавателни данни, борба с тероризма и т. н.“, каза той. Според Улси войната на бъдещето ще бъде и с дронове, и за мислите на хората чрез информационните канали.
На въпрос какво мисли за Едуард Сноудън разузнавача отговори, че САЩ трябва да направят всичко възможно той да бъде върнат обратно, да бъде съден за предателство и ако бъде признат за виновен, да бъде екзекутиран.
Господин Улси не смята, че войната в Ирак е била грешка, въпреки че не бяха намерени доказателства за твърдението на ЦРУ, че Ирак притежава бактериологическо химическо оръжие за масово унищожаване.
На въпрос как си представя светът след 20 години отговаря, че това зависи от три империи , които трябва да бъдат отслабени. Трите империи са Русия , Иран и ИДИЛ. Средното аритметично от характеристиките на лидерите на тези три империи плюс лидерът на Северна Корея, Улси оприличи на един съвременен Дарт Вейдър. На въпрос дали към тази четворка не би прибавил и Джордж Буш младши той отговори, че Буш е бил добър президент , макар и не негов любимец, какъвто е бил Хари Труман. Труман е 33-тият американски президент, останал в историята с решението за използването на атомната бомба над Хирошима и Нагасаки в Япония.
Бившият шеф на централното разузнавателно управление обрисува руският президент Путин като част от една многовековна традиция на авторитарен от тоталитарен руски режим на управление.
Относно сигурността на телефонните разговори и електронната поща господин Улси потвърди, че в света се подслушва и може да е безопасно, но само с безкрайно сериозно кодиране и предпазни мерки.
Някои несериозни коментари в социалните мрежи твърдят, че както няма бивш негър или малко бременна жена, така няма и бивш висш разузнавач.
Живеем в интересно и динамично време и само то е факторът, който ще покаже доколко нашата воля, знания, чувства или предпочитания имат някакво значение за хода на историята.

Posted in Коментари | Comments Off on Шпионски игри за напреднали

Вицепрезидентската институция в парламентарната република България

rosen_plevneliev_popova

Държавното устройство на Република България е парламентарна република.
В президентските републики това е най-важната институция, която е изцяло отговорна за управлението на страната и е обяснимо присъствието и на вицепрезидент.
По Конституция България е парламентарна република, което означава, че най-висшият орган на управление е Народното събрание. Президентът е държавен глава, който е сред органите на държавната власт и се избира пряко за срок от 5 години.
Президентът е висш орган и символ на държавността, той „олицетворява единството на нацията и представлява Р България в международните отношения“. Така е записано в Конституцията. Той има представителна функция в международните отношения, арбитражна функция- за да се осигурят нормални взаимоотношения между държавните органи при осъществяването на властта, както и функции по отбраната и сигурността на страната в качеството на върховен главнокомандващ.
Вицепрезидентът подпомага президента, но не го замества в случай на отсъствие. Единствено при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента вицепрезидента встъпва в длъжността на президент до новите избори. Той самият няма собствени фиксирани правомощия, а по изключение, ако президентът му възложи част от своите по чл. 98 от конституцията, той ги придобива. Пример за това е да назначава освобождава служители от президентството, да предоставя, възстановява, освобождава и лишава от българско гражданство, да предоставя убежище, да помилва.
На практика нещата са доста по различни от това, което е записано в най-висшия закон на републиката.
И двете институции разполагат със свои отделни канцеларии, които в повечето случаи излъчват разнопосочни сигнали към обществото. Напрежението между тях започва да се забелязва и да расте още след първата година на съвместното им съществуване. И двамата разполагат с огромен апарат от секретари, съветници и всевъзможни експерти във всички сфери от обществения и политически живот на страната.
В действителност функцията на вицепрезидента не е ясна дори в чисто протоколен план. Виждали сме на тържествени заседания в парламента да липсва изобщо обръщение към него.
Още по-объркващо се получава, когато позицията на вицепрезидента е далеч по-адекватна и в съзвучие с потребностите на обществото, отколкото тази на президента. Това наблюдавахме и вчера на пресконференцията на президента и вицепрезидента по повод четвъртата година от началото на мандата им. Вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова имаше поведение и изказ на държавен глава, който отлично познава дневния ред на обществото и може да даде ясни и точни отговори по ключови въпроси, докато държавният глава г-н Росен Плевнелиев затвърди впечатлението, че говори по принцип и то със заучени клишета и фрази, които не кореспондират с действителността.
Това продължава вече 25 години и може би е време политическият елит да попита гражданите какво мислят и дали се нуждаят от вицепрезидент.

Posted in Коментари | Comments Off on Вицепрезидентската институция в парламентарната република България